Неразбраният поет

Атанас

Далчев

Камък

Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.

1927г.

„...Нито за момент той не позволи на лепкавия фалш на епохата да проникне в свещеното му лоно. Нито за миг той не се ангажира с идеологическа търговия, с евтини делнични успехи. Той не написа нищо, с което да се възхити, преклони или подмаже на една власт, която беше враг на цялото му артистично кредо. Тъкмо затова стиховете му след войната бяха твърде редки, като че той се затвори в себе си и в своя непосредствен верен кръг.

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише!“, отбелязва Далчев в своите фрагменти.

От една страна, за разлика от по-възрастните български писатели, Далчев запази много свежо и активно отношение към действителността. Той обичаше и се заобикаляше с млади поети и писатели, които пък намираха в него може би най-липсващите днес в България качества на една личност – достойнство и мъдрост. От друга страна Далчев изразяваше нескрито презрение към официалната писателска общност, към казионщината, създадена от режима. Той нерядко жигосваше пишещите търговци:

„Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни – ако пишеха по-малко.“

„Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това – кой ги харесва!“

„На писателите, които се обявяват срещу сивата литература – предлагам да не я пишат.“

„На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.“...“

Георги Марков, 1978г.

Биография

Атанас Далчев е философ, поет, критик и преводач. Малко споменаван в България през комунизма и известен в цял свят с философска поетика и преводи на класическа и екзистенциална литература. Превежда произведения от френски, испански, италиански, немски и руски автори. Самият той е превеждан много повече - на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания и сборници.

Далчев е един от основателите на литературния кръг "Стрелец" и редактор на сп. "Пламъче". Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972). Удостоен със звания за принос в изкуството и културата на България и орден "Народна република България"“ - III степен. Награден със "Почетен знак" от Президиума на Върховния съвет на СССР за принос в популяризацията на руската и съветска литература у нас.

През целия си път Атанас Далчев не спира да твори в лоното на философската поезия и безвременната литература (Източник: БНТ)

На българските поети